Асамблея на срама

Assembly of Shame

На 19-ти декември от 19 часа в МОЗЕЙ се открива най-уникалната групова изложба в София –„Асамблея на срама”.
В изложбата са представени работи на над 120 автора под формата на живопис, графика, колажи, фотография, текст, мултимедия и други.

Advertisements

Базар за съвременно изкуство „На Северния полюс няма ъгли“

10371405_10203857442419936_5919724636387846546_n

Фабрика за градско изкуство, 12.12.2014

Младото изкуство като обект на желание

2014_07_face

Изложба „Младото изкуство като обект на желание“ на Виолета Танова, Георги Георгиев, Зоран Мише, Калина Мавродиева, Константин Костов, Нора Ампова, Радоил Серафимов, Явор Боянов

Проектът на галерия „Ракурси“ за представяне на млади автори, тази година е концентриран около идеята „Млади представят млади“.

През месец март 2014 галерията отправи отворена покана към млади художници на тема „Младото изкуство като обект на желание“.

Тридесет и осем творци отговориха на поканата и изпратиха свои произведения. Творбите бяха разгледани от жури от млади автори в състав Велислава Гечева, Зоран Георгиев, Калия Калъчева и Свилена Колева – участници в предишни проекти на галерията, което селектира произведенията на осем художника. Представените произведения са в различни насоки, жанрове и медии. Те са подбрани по критериите за професионализъм, смисленост и съвременно звучене.

Откриване на 2 юли, 18:30 – 20:00ч.

Comfortable Nightmares by Yavor Boyanov

ComfortableNightmaresТъй като винаги съм държал на необяснимия елемент в изкуството, смятам че всеки опит да придам логично обяснение на изложбата си Comfortable Nightmares би отнел част от очарованието на нейната ирационална атмосфера и би намалил въздействието, оказано върху публиката. Аз си служа по-малко с предварително изградени концепции и дълбоко осмислени идеи и много повече с чувства, моментни импулси и образи, извлечени от подсъзнанието. Не обичам да тълкувам произведенията на изкуството, особено тези, които аз съм създал. На мнение съм, че това не е работа на твореца.

И все пак за всички любители на смисъла ето го и лаконичния ми опит за експозе на изложбата:

S P O I L E R   A L E R T   !    !

Comfortable Nightmares е изложба за това как понякога, за да оцелее човек е необходимо да се приспособи към своите терзания и страхове и да заживее в хармония с тях.

Явор Боянов

Чувствата са ръководещи в изкуството, както за твореца, така и за консуматора.

Yavor BoyanovЯвор Боянов е роден в Сливен. Завършил е Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” със специалност „Рекламна графика”. След това се дипломира във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Плакат”. Миналата година завършва специалност „Филмово и телевизионно изкуство” в Нов български университет.

– Яворе, това първата ти изложба* в Сливен ли е?

– Да, първата в Сливен. Иначе е третата ми самостоятелна изложба. Първата ми изложба беше в Жеравна, преди 4 години, а втората – през февруари в София. Тя бе посветена на Свети Валентин.

– Образите в твоите картини озъбени ли са или са усмихнати?

– Има и озъбени, има и усмихнати.

– А ти какво искаш: да се озъбиш на света или да му се усмихнеш?

– По-скоро гледам на отрицателните емоции със сарказъм. Иронизирам негативните емоции и чувства.

– Познаваме се отдавна, винаги ми е правило впечатление, че ти си усмихнат млад човек. Откъде идва този сарказъм в творбите ти?

– Болката и страданието са неща, с които човек е добре да се шегува. В това отношение хората на изкуството са привилегировани.

– Кои са твоите учители в този вид рисуване?

– Харесвам много художници, но най-любимите ми са Анди Уорхол, Салвадор Дали, Фрида Кало, Ван Гог… Интересното е, че върху моя стил най-силно влияние са оказали личности, които не са известни основно с това, че рисуват, а са по-известни в други области на изкуството. Например Тим Бъртън, Дейвид Линч, Мерилин Менсън, Клайв Баркър и др.

– Излиза, че основно други творци, а не художници, ти влияят.

– Аз не деля изкуствата. За мен е все едно дали ще се прави живопис, кино или друго изкуство. Идеите сами избират каква форма да приемат.

– Производителен художник ли си?

– Доста съм продуктивен на идеи, но не успявам да насмогна да ги реализирам всичките. Малко по-бавен съм в изпълнението.

– Много хора определят картините ти като стряскащи. Какво ще кажеш на тях?

– За някои са стряскащи, за други са смешни. Всеки ги вижда по различен начин. На мен ми доставя удоволствие да наблюдавам реакциите на хората, без значение какви са. Най-много ми харесва да обърквам публиката.

Виждам, че младите хора чувстват моите картини. В деня, преди да открия изложбата, видях пред галерията група младежи, които стояха пред витрината и разглеждаха подредените вътре картини. Тези млади хора искрено се радваха на това, което виждат, казваха: „Виж това колко е яко!” Докато по-възрастните търсят материалния израз в творбите ми. Никога не съм харесвал култовия въпрос: „Какво искате да кажете с тази творба ?” В много случаи художникът сам не знае какво е искал да каже.

Мисля, че когато дадена негативна емоция се трансформира в произведение на изкуството, тя бива неутрализирана, престава да бъде отрицателна.

Най-важното нещо за създаването на една творба са чувствата. Чувствата са ръководещи в изкуството, както за твореца, така и за консуматора. Хората ще започнат все повече да осъзнават това. Няма да се замислят какво означава дадена картина, а ще се оставят да я почувстват. Свързвам това с Ерата на Водолея. Трябва да се обръща повече внимание на духовното. Мисля, че с идването на тази епоха приключи времето на един тип хора и идва времето на нов тип. През следващите няколко десетилетия представата за изкуството ще се промени именно на базата на това – чувствата.

– А как определяш цената на една картина?

– Трудно. Пак се доверявам на интуицията си.

– Доста твои картини напомнят плакати.

– Така е, плакатът много ми повлия, завършил съм такава специалност. В тези картини описвам емоцията си чрез средствата на плаката, чрез неговата техника.

– Кои са любимите ти картини в тази изложба?

– Може би, черните сърца на розовия фон ми е любима. Доста се потрудих върху нея.

– Като човек, който се занимава с режисура, можеш ли да филмираш една своя картина?

– По-скоро мога да използвам някои от персонажите в картините си като персонажи във филм. Аз винаги мисля за това, когато рисувам една картина. Представям си сюжет, който мога да използвам във филм. При мен всичко е свързано. Не деля изкуствата.

– Ако трябва да се избере музика, подходяща за твоята изложба, каква ще е тя?

– На откриването бях избрал саундтрака на „Туин Пийкс”, защото ми е любим и се връзва с творбите ми. Но идеята по време на цялата изложба в залата да звучи музика е много добра.

Интервюто взе Ели Гъркова, вестник „Сливенски Новини“

* – PAINtings 2008 – 2012 (Сливен, Галерия „Май“, 11.04 – 25.04, 2013)