Чувствата са ръководещи в изкуството, както за твореца, така и за консуматора.

Yavor BoyanovЯвор Боянов е роден в Сливен. Завършил е Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” със специалност „Рекламна графика”. След това се дипломира във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Плакат”. Миналата година завършва специалност „Филмово и телевизионно изкуство” в Нов български университет.

– Яворе, това първата ти изложба* в Сливен ли е?

– Да, първата в Сливен. Иначе е третата ми самостоятелна изложба. Първата ми изложба беше в Жеравна, преди 4 години, а втората – през февруари в София. Тя бе посветена на Свети Валентин.

– Образите в твоите картини озъбени ли са или са усмихнати?

– Има и озъбени, има и усмихнати.

– А ти какво искаш: да се озъбиш на света или да му се усмихнеш?

– По-скоро гледам на отрицателните емоции със сарказъм. Иронизирам негативните емоции и чувства.

– Познаваме се отдавна, винаги ми е правило впечатление, че ти си усмихнат млад човек. Откъде идва този сарказъм в творбите ти?

– Болката и страданието са неща, с които човек е добре да се шегува. В това отношение хората на изкуството са привилегировани.

– Кои са твоите учители в този вид рисуване?

– Харесвам много художници, но най-любимите ми са Анди Уорхол, Салвадор Дали, Фрида Кало, Ван Гог… Интересното е, че върху моя стил най-силно влияние са оказали личности, които не са известни основно с това, че рисуват, а са по-известни в други области на изкуството. Например Тим Бъртън, Дейвид Линч, Мерилин Менсън, Клайв Баркър и др.

– Излиза, че основно други творци, а не художници, ти влияят.

– Аз не деля изкуствата. За мен е все едно дали ще се прави живопис, кино или друго изкуство. Идеите сами избират каква форма да приемат.

– Производителен художник ли си?

– Доста съм продуктивен на идеи, но не успявам да насмогна да ги реализирам всичките. Малко по-бавен съм в изпълнението.

– Много хора определят картините ти като стряскащи. Какво ще кажеш на тях?

– За някои са стряскащи, за други са смешни. Всеки ги вижда по различен начин. На мен ми доставя удоволствие да наблюдавам реакциите на хората, без значение какви са. Най-много ми харесва да обърквам публиката.

Виждам, че младите хора чувстват моите картини. В деня, преди да открия изложбата, видях пред галерията група младежи, които стояха пред витрината и разглеждаха подредените вътре картини. Тези млади хора искрено се радваха на това, което виждат, казваха: „Виж това колко е яко!” Докато по-възрастните търсят материалния израз в творбите ми. Никога не съм харесвал култовия въпрос: „Какво искате да кажете с тази творба ?” В много случаи художникът сам не знае какво е искал да каже.

Мисля, че когато дадена негативна емоция се трансформира в произведение на изкуството, тя бива неутрализирана, престава да бъде отрицателна.

Най-важното нещо за създаването на една творба са чувствата. Чувствата са ръководещи в изкуството, както за твореца, така и за консуматора. Хората ще започнат все повече да осъзнават това. Няма да се замислят какво означава дадена картина, а ще се оставят да я почувстват. Свързвам това с Ерата на Водолея. Трябва да се обръща повече внимание на духовното. Мисля, че с идването на тази епоха приключи времето на един тип хора и идва времето на нов тип. През следващите няколко десетилетия представата за изкуството ще се промени именно на базата на това – чувствата.

– А как определяш цената на една картина?

– Трудно. Пак се доверявам на интуицията си.

– Доста твои картини напомнят плакати.

– Така е, плакатът много ми повлия, завършил съм такава специалност. В тези картини описвам емоцията си чрез средствата на плаката, чрез неговата техника.

– Кои са любимите ти картини в тази изложба?

– Може би, черните сърца на розовия фон ми е любима. Доста се потрудих върху нея.

– Като човек, който се занимава с режисура, можеш ли да филмираш една своя картина?

– По-скоро мога да използвам някои от персонажите в картините си като персонажи във филм. Аз винаги мисля за това, когато рисувам една картина. Представям си сюжет, който мога да използвам във филм. При мен всичко е свързано. Не деля изкуствата.

– Ако трябва да се избере музика, подходяща за твоята изложба, каква ще е тя?

– На откриването бях избрал саундтрака на „Туин Пийкс”, защото ми е любим и се връзва с творбите ми. Но идеята по време на цялата изложба в залата да звучи музика е много добра.

Интервюто взе Ели Гъркова, вестник „Сливенски Новини“

* – PAINtings 2008 – 2012 (Сливен, Галерия „Май“, 11.04 – 25.04, 2013)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s