Няма да звуча много позитивно…
Аз съм малко момиченце.
Привличам проблемите.
Предизвиквам бедствия.
Обичам да плача.
Нуждая се от приятели.
Съзнавам, че съм сама.
Опитвам се да не мисля за това.
Слушам музика.
Заклет непушач съм.
Понякога пиша поезия, но не е нищо особено.
Просто начин да се отърва от емоцията.
Пиша, за да не се побъркам.
Човек съм на детайлите.
Рядко си позволявам своеволия.
Изтъквам своите лоши черти.
Не съм голям оптимист.
Доста се критикувам.
Понякога съм злопаметна.
Аз съм малка зла дева,
която си отмъщава, когато някой я засегне.
Често се правя на безчувствена… Помага.
Някои обстоятелства ме карат да изглеждам студена…
Има куп неща, които мога да кажа,
за да накарам отсрещния да ме подминава.
Не знам какво е да си зъл,
но знам какво е другите да са лоши с теб.
Има доста фактори, които ми пречат да бъда щастлива.
За да ми е мирно и спокойно трябва да жертвам някои неща…
и ми е глупаво.
Здравословно не съм много добре…
Със слаби капиляри съм и като се ядосвам става една…
…проблеми с носа, кръв, някакви shit-ове.
Психически съм объркана.
Нямам последователна мисъл.
Първото нещо, което изпитвам сутрин е вина.
Чувствам се виновна… доста виновна.
Като че ли усещам вината на някой друг
и я приживявам с него без да знам каква е причината.
Не знам… може би си внушавам.
Усещам някаква болка, която не мога да определя…
Нещо голямо… нещо сериозно.
Минавам през доста етапи.
Чувствам се едновременно изоставена, унила, тъжна…
а от друга страна съм изпълнена с енергия.
Някой липсва. Не знам кой.
Всъщност никога го няма.
Не го е имало.
Празно е.
Щастието да почака…
Мисля си за справедливост и морал…
… може би и за доверие…
…изгубено доверие.
Сигурно звуча глупаво.
Боли ме главата от мисли.
Обсъждам всякакви теми на ум.
Чувствам се излъгана…
а това е нещо, което…
да, може би вече ме отегчава.
Влюбвам се често… Бързо ми минава.
Любовта е задоволяване на нужда, от егоизъм.
Тя е единственото оправдание поне веднъж в живота си,
да помислим за себе си.
Има моменти когато любовта ми се превръща в омраза.
Не мога да си го обясня, но доста често ми се случва.
Нуждая се от някой, който да се доближава до мен по някакъв начин.
Да е различен и провокиращ.
Обичам внимание,
но в определени рамки.
Да не се превръща в мания към мен.
Пазя личното си пространство.
Когато срещнах бившия, реших че той е човека,
но по-късно разбрах, че това е било само една заблуда.
Същото се случи и с другия бивш. Този преди него.
Понякога предпочитам да съм сама, отколкото да си мисля,
че някак бих заместила този, който ми трябва…
От който наистина имам нужда.
Чувствата са нещо много дълбоко и не трябва да си играеш с тях.
Като че ли все не ми достига време.
Искам така да правя нещата, за да не съжалявам някой ден,
че съм изпуснала нещо.
А колко много съм изпуснала всъщност.
Не се страхувам от смъртта.
Мисля, че моята ще е скоро.
Едва ли ще прехвърля 30-те.
Представям си бъдещето ми кратко,
но за сметка на това изпълнено с повече сбъднати желания.
Искам да оставя някаква част от себе си…
… да знам че губенето на време не е било безмислено.
Опитвам се да постигна нещо…
В крайна сметка остава недовършено…
… или безнадеждно.
Искам да подобря живота на децата.
Да се погрижа за техните ценности.
Не харесвам децата, но ги привличам…
Гледам да съм максимално искрена.
Не мога да лъжа.
В повечето случаи съм хваната или пък ми е гузно и си признавам.
Предпочитам да си замълча вместо да излъжа.
Понякога съм прекалено открита, друг път съм леко потайна.
Не съм уверена в себе си.
Подценявам се.
Не си падам по празниците.
Не ми се празнува.
Мразя рожденните дни.
Най-вече моите.
Лоши спомени…
Коледите ми са тъжни.
Свързвам ги със семейството, което никога не съм имала.
Мразя подаръци на празници.
Обичам подаръци без повод.
Имам някаква мания към това да тормозя другите.
Когато няма кой, тормозя котарака си.
Не съм фен на котките.
Не са истински.
Красиви са, но в момента, в който ти се галят започват да те нападат.
Не искам животни… мразя, когато умират.
Около мен всичко умира.
Даже и цветята не се задържат.
Винаги съм искала да съм птица, макар че ме е страх от високо.
Имам навика някой път преди лягане да си пожелавам нещо.
Рядко пожелавам нещо за себе си.
Винаги е за другите.
Изпитвам безразличие.
Все същите хора и места…
Може би се нуждая от някакво разнообразие…
… а рядко си го позволявам.
За момента трябва да се придържам към някои правила.
Искам ми се да си взема билет за някъде…
Да пътувам без посока.
Имам една много шантава мечта…
Много ми се ще да видя труп,
но по възможност да не е трупа на някой, който познавам.
Нещо като да се срещнеш очи в очи с последиците от смъртта.
Не знам… Интересно ми е.
За мен ще е не само осъществена мечта, но и предизвикателство.
Мога да намеря отговори.
Ще е по-психо, ако остана сама с трупа.
Трябват ми и някои “оръжия”.
Ще поставям основи за татус… Примерно.
Не мисля, че някой се е занимавал с това да татуира трупове.
Звучи странно, нали?
Ммм, не мога да го обясня.
Ако не успея да осъществя тази своя мечта,
ще се радвам, някой да направи това за мен след смъртта ми.
Не бих му се разсърдила.
Не бих сметнала това за гавра,
а по-скоро за уважение.
Добре… Сигурно звуча като шизофреник.
Едва ли ще ми се падне такава възможност.
но поне бих искала да видя труп.
Реален…
Сънувала съм трупове.
Донякъде изглеждат истински,
но от друга страна, поне в моите сънища,
като че ли нямам право да ги доближавам.
Само ги наблюдавам отстрани.
Понякога се изненадвам от нещата,
които мисля, чувствам, сънувам.
Плаша се от себе си.
Страх ме е да не полудея изцяло.
Моята лудост е в границите на нормалното…
или поне така се надявам да е.
Майката на баща ми има шизофрения.
Надявам се някой ден да не съм като нея.
Усещам някакви не мои преживявания.
Все едно някой използва тялото ми за собствени цели.
Ако се съпротивлявам става още по-лошо…
… разболявам се…
… или пък изпадам в депресия.
Не е особено приятно.
Сънувам някакви адски големи глупости.
При това не мога да се наспивам…
Събуждам се през час… два.
Не се чувствам на себе си.
Сякаш някой се опитва да ме обърква.
Чувствам това, което той иска.
Не е въображението ми.
Усещам, че нещо се случва.
Плача без причина или се смея без да спирам.
После се ядосвам.
Проявявам необичайна агресия.
Няма самоконтрол.
Аз съм човек, който прекалено много размишлява.
Губя си времето в размишления.
Вместо да кажа нещо направо,
аз предварително мисля за последствията.
Нямам предварително поставени цели.
Като че ли нещата минават ден за ден.
Какъв е смисъла на човешкия живот?
Защо са създадени хората?
Къде отиват забравените мечти?
Може ли самоубийството да бъде цел?
Инат съм.
Налагам си самоограничения.
Не знам защо го правя.
Опитвам се да докажа нещо сама на себе си.
Аз съм голям човек и мога да преценявам нещата.
АЗ СЪМ ЖЕНА С ХАРАКТЕР!
Юни, 2010
